Този просяк не го познаваха!
Появи се в квартала отскоро, но тъй като не го познаваха, никой не го искаше. Останалите десетина просяци бяха добре дошли, с тях бяха свикнали. Знаеха ги, децата можеха спокойно да изхвърлят боклука, докато те ровят в кофата, да ги прескачат, докато кучето ги препикава.
С тях се живееше лесно и сигурно!
Нощем просяците се събираха в края на квартала, в изоставената къща на Джони Хубавеца, която навремето предлагаше сластни наслади на всички платежни и не дотам господа.
Не, не Джони, а момичетата, които държеше, предлагаха насладите.
Просяците всяка вечер се прибираха в изпочупената къща, запазила очарованието си, заради многото тюлени пердета, жартиери, които се откриваха на всякакви невероятни места и отлежали парфюми, миришещи на спирт и есенция.
Но този просяк не го познаваха и той нямаше място в красивият им квартал, на всичкото отгоре беше сляп и нямаше как да познае, кой му дава благоволение и кой не.
Онези, другите си знаеха и помагаха, да се изчисти мазето, да се отпуши канала или да се окоси ливадата, а този беше сляп.
Откъде се беше взел и нямаше ли кой да го изгони?
Този въпрос тормозеше живущите.
Просяците нямаха проблем с него, той никога не им пречеше, не взимаше от хляба им, не се приютяваше и в така препълнената къща на Джони Хубавеца.
Но жителите на квартала решиха, че трябва да го накарат да се махне, но без да са груби или жестоки. Деликатно.
Никой нямаше представа как точно се прокужда сляп просяк деликатно, но поне опитаха.
Няколко седмици подред, вместо пари слагаха, в износената му мономахова шапка, камъни.
Просякът прибираше камъните в черна, платнена торба, убеден, че когато се напълни догоре, ще може с лекота да я завърже на врата си и да се отдаде на заслужена почивка.
Те не ги хвърляха, нямаше нужда, а му ги слагаха с благи думи, а той благодареше.
Малкият Питър, момченце на 6 годинки, толкова харесваше просяка, че всеки ден ходеше тайно да си говори с него. Скриваше се зад дърво или храст, и дълго си общуваха за света.
Просякът го научи да брои, на буквите и му разказа най-интересните истории, които някога беше чувал.
Ставащ свидетел на всичките камъни, които се слагат в шапката на просяка, Питър реши, че също иска да му даде камък, но не сив, а необикновен, блестящ и цветен, за да му покаже колко го обича.
Прибра се в къщи, вмъкна се в спалнята на майка си и взе всички шарени камънчета, които имаше тя.
Занеси ги на просяка, но не ги хвърли в шапката, а му ги сложи в ръката и каза, че са специално от него. После го целуна по бузата.
Мъжът ги сложи в джоба на панталона си и топлина обля бузата му. Прегърна малкото дете и вдъхна аромата му, погали го по малката глава и въздъхна тежко.
Вечерта майката на Питър установи жестокото посегателство върху Абадия дус Дорадус (светлокафяв), Абаете (розов), Алнат (яркожълт), Брейди (светлосин) и Голямата хризантема (златисто кафяв с оранжеви нюанси) – най големите необработени диаманти в света.
Няколко минути по-късно хората от квартала линчуваха просяците от къщата на Джони Хубавеца. Изгориха къщата до основи, но така и не намериха диамантите.
Питър гледаше безучастно на всичко това и не осъзнаваше какво се случва. Той пазеше прегръдката.
Беше щастлив, че е зарадвал единствения си приятел с шарени, а не сиви камъни.
Няколко дена по-късно тялото на неизвестен мъж беше извадено от дълбоководолази. На врата му висеше голяма, черна торба със сиви камъни, а в джоба му бяха открити светлокафяв, розов, яркожълт, светлосин и златисто кафяв с оранжеви нюанси камъни...
